Понякога странни мисли нахлуват в съзнанието ти и тогава имаш нужда да споделиш с някой какво ти се върти из главата.Но тогава се питаш има ли на кой да разкриеш душата си..дали е правилния 4овек..можеш ли да му имаш доверие..дали ще те разбере..няма ли да сгрешиш или е по-побре да замъл4иш ?!Нима се е стигнало до там 4е да имаш доверие единствено на себе си?Не можеш само да тайш в себе си.Казват ,4е е по-добре да си мъл4иш..но от това боли и се сти4ат сълзи ,които няма кой да изсуши...В един момент тези на които си вярвал стават просто някакви непознати.Нима няма никой,на който да разкриеш душата си? Отговора :да има стига да имаш късмета да го срещнеш и да познаеш 4естността в неговите о4и...сред безкрайите фалш и лъжи ...Внимавай и не губи надежда и ще успееш !!!
2 коментара:
Светът не е пълен с неудачници,светът е пълен просто с хора,всички сме еднакви - всеки допуска грешки,всеки се учи от тях.Мисълта ми е че всеки човек може да е приятел,просто трябва да го познаваш отдавна,да му имаш доверие.Винаги е по-добре да споделиш на някой,абсолютно винаги .Никога не трябва да запазиш болката в себе си,защото истиснките приятели са именно тези които плачат заедно с тебе,които те подкрепят ,които те обичат и определено ТЕ НЕ СА РЯДКОСТ!
Mon e abs prava...syglasna sym...nikoga ne trqa da ostavash zatvoren v sebe si i da pazish i prikrivash bolkat...zashtoto tq moje da te pogubi...shtom imash hora (kato nas) do sebe si...istinski priqteli koito nikoga ne biha si pomislili da te izlyjat i izostavqt...nikoga ne trqbva dori da pomislqsh da zapazish v bolkata v sebe si...imenno za tofa sme nie...
Публикуване на коментар